Окръжен съд – Пловдив взе най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Р. М., обвинен за това, че в периода от 24.06.2026 г. до 25.06.2026 г. в гр Пловдив, в гр. Карлово, обл. Пловдив, в с. Иганово, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като помагач, знаейки, че паричните знаци са подправени, умишлено улеснил 25-годишен мъж да прокара в обращение неистински парични знаци - 11 банкноти с номинал от 100 евро, чрез извършване на плащане в различни търговски обекти на територията на гр. Пловдив, гр. Карлово и с. Иганово – престъпление по чл.244, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Р. М. е обвинен и за това, че на 19.08.2026 г. в гр. Сливен и на 20.08.2026 г. в гр. Видин, в съучастие с 64-годишен мъж, предварително се приготвили за извършване на престъпление като придобили приспивателно вещество за привеждане в безпомощно състояние на мъж на 42 г. и жена на 62 г., с цел да отнемат от владението им парична сума в размер на 50 000 евро, с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.200 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.17, ал.1 от НК.

Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за умишлени престъпления, за които Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода, съответно от 2 до 8 години за престъплението по чл.244 от НК, и лишаване от свобода до 3 години за престъплението по чл.200 от НК.

Пловдивският окръжен съд прие, че по делото са събрани достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение обвиняемият Р. М. да е извършил престъплението по чл.244 от НК, но липсват достатъчно данни за съпричастността му към престъплението по чл.200 от НК.

Съдът счете, че съществува реална опасност от укриване, както и от извършване на престъпление, в случай, че спрямо обвиняемия не бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението не е окончателно и подлежи на протест и обжалване пред Апелативен съд – Пловдив на 01.09.2026 г. от 10.00 часа.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за НЕВИНЕН до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.